Сингапур е четири пъти по-малък от Москва (площта му обхваща само 730 km2). Земеделските земи заемат по-малко от 1% от земята, а делът на земеделския сектор в БВП е едва 0.03%. Водните запаси също са ограничени тук. За да изхрани своите 6 милиона жители, страната внася повече от 90% от храната.
Преди около осем години властите в Сингапур бяха озадачени от въпроса: как да се намали хранителната зависимост на страната от износа? Изменението на климата допринася за сушите и наводненията, като прекъсва веригите за доставки. Пандемията и политическата нестабилност в света само увеличиха безпокойството. Днес говорим за това какво измислиха в крайна сметка сингапурците и защо успяха.
Но първо – малко помощ.
В Сингапур не винаги всичко е било лошо със селското стопанство. През 1960-те години 10% от жителите работят в селското стопанство, а фермите заемат 25% от територията. Местните фермери осигуряват 60% от страната със зеленчуци, 90% с месо, 100% с яйца. В един момент Сингапур дори започна да изнася свинско месо.
Но през 1959 г. министър-председателят Ли Куан Ю идва на власт. Благодарение на него една бедна, изостанала държава се превърна в просперираща държава с един от най-високите БВП на глава от населението. Сингапур започна широкомащабна индустриализация.
Реките са се превърнали в резервоари, земеделските ниви в индустриални зони или жилищни райони. През 1984 г. страната спира да произвежда свинско месо. Площта на земеделските земи бързо намалява от 25% през 1960-те години на миналия век до 10% през 1970-те години.
Днес селското стопанство в Сингапур практически не е развито, около 1% от земята се обработва на и без това малка площ от страната.
Новият план на Сингапур
В началото на 2019 г. Сингапур си постави амбициозна цел: до 30 г. самостоятелно да произвежда 2030% от цялата необходима храна. Програмата беше наречена „30 към 30“. За сравнение: днес Сингапур произвежда 8% от зеленчуците, консумирани от неговите жители, и 8% от месото.
През 2021 г. властите в страната заявиха, че за да се изпълни планът, трябва да се направят две неща: да се оптимизира пространството за нуждите на фермерите и да се финансира разработването на технологични решения. Нека ви разкажем повече за тези методи.
Паркираме ли ферми на покриви или къде сингапурците намират места за земеделие?
С толкова малко земя сингапурците наистина са принудени да бъдат креативни. За да допълни вътрешния пазар с храна, правителството на страната се е насочило и към един от „паметниците“ на урбанизацията на Сингапур – многоетажни паркинги, чиито покриви сега се превръщат във „вертикални ферми“. През 2021 г. Сингапурската агенция по храните обяви търгове за разработване на места за паркиране, като се дава предимство на вертикални ферми, използващи интернет на нещата и автоматизиран климатичен контрол. Паркингите в Сингапур са големи, така че средна ферма на покрива може да произведе до 500 кг зеленина на ден.
На кого Сингапур дава пари?
През 2020 г. Сингапур въведе система за безвъзмездна помощ „30 × 30 експрес“ на стойност 30 милиона долара. Държавата финансира до 85% от стойността на проекти за високопроизводителни ферми, които могат да бъдат проектирани и въведени в експлоатация за период от 6 до 24 месеца. Например през 2021 г. парите бяха дадени от Kalera, която изгражда една от най-големите вертикални ферми в света в Сингапур: висока над 15 метра и способна да произвежда повече от 500 тона зеленчуци годишно. Фондът за трансформация на агро-хранителния клъстер до 2025 г. предоставя грантове на обща стойност 60 милиона долара.
Държавната компания Temasek е ключов инвеститор в селскостопански технологии. Той е на пето място по отношение на рисков капитал в сегмента на AgTech. Например, инвестиционната фирма даде пари на производителя на вертикални ферми Bowery Farming (участник в инвестиционния кръг за 300 милиона долара), производителя на „умно“ оборудване за напоителни системи Rivulis Irrigation (закупуване на 85% от акциите в размер на от 365 милиона долара), производителят на алтернативно мляко Perfect Day (участник в инвестиционния кръг за 350 милиона долара). Инвестициите на Temasek в agrotech са се увеличили четири пъти от 2015 г.
Сингапурските ускорители също не изостават. Сингапурският GROW Accelerator беше включен в класацията на осемте най-големи ускорителя на Active Accelerator Funds. Това е 12-седмична програма за обучение, която включва финансова подкрепа до $120,000 XNUMX.
През 2007 г. стартира съвместно предприятие на Алианса на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Националната изследователска фондация на Сингапур, наречено SMART (Алиансът Сингапур-MIT за изследвания и технологии). За MIT SMART е единственият изследователски център извън Съединените щати и най-голямата международна програма. Научните дейности се заплащат изцяло от правителството на Сингапур.
През декември 2020 г. Сингапур стана първата страна в света, която разреши продажбата на лабораторно отгледано месо. Пилето „от епруветка“ от компанията Eat Just започна да се продава на потребителите. Един от инвеститорите на Eat Just е Temasek.
Сингапур е уникален полигон за тестване на агротехнологични решения. Останалият свят може да проследи резултатите от националния експеримент и да направи изводи, като изпробва сам агротехнологичната перспектива.
Източник: https://vc.ru