#Agriculture #FoodSecurity #ExportBans #GlobalFoodSupply #FoodPrices #AgriculturalEconomics #ImportDependency #DevelopingNations #FoodDiplomacy
Деветнадесет държави удължиха забраните си за износ на храни до декември 2023 г., причинявайки скок на цените на храните в Бангладеш и вълнуващи ефекти в цялата глобална верига за доставка на храни. Тази статия изследва въздействието на тези забрани за износ върху фермери, агрономи, селскостопански инженери, собственици на ферми и учени, занимаващи се със селското стопанство.
В изненадващо развитие, което предизвика шок в глобалния селскостопански пейзаж, деветнадесет държави решиха колективно да удължат забраната си за износ на 25 основни хранителни продукта до декември 2023 г. Този безпрецедентен ход доведе до рязко увеличение на цените на храните в страни като Бангладеш и разруши внимателно изтъканата тъкан на глобалната верига за доставки на храни. В тази статия ще разгледаме най-новите данни и прозрения около този проблем, хвърляйки светлина върху предизвикателствата и възможностите, които той предоставя на фермери, агрономи, селскостопански инженери, собственици на ферми и учени, работещи в селското стопанство.
Въздействието върху Бангладеш:
Бангладеш, нация, силно зависима от вноса на храни, беше силно засегната от тези експортни ограничения. Основните хранителни продукти като лук, джинджифил, чесън, люти чушки, кимион, домати, моркови и подправки отбелязаха драстичен скок в цените. Ефектът на вълните от тези скокливи цени предизвика сериозни опасения относно продоволствената сигурност в страната.
Според данни от Bangladesh Bank, страната внася широка гама от хранителни продукти, включително ориз, пшеница, подправки, хранителни масла, маслодайни семена, варива, захар и млечни и млечни продукти. Министърът на храните Исмиел Хосейн подчерта, че подобни ограничения винаги оказват влияние, което кара правителството да проучи алтернативни източници за внос на основни хранителни продукти. Освен това се водят дискусии с индийското правителство за смекчаване на въздействието на тези забрани.
Глобалната верига за доставки на храни:
Последствията от тези забрани за износ не се ограничават само до Бангладеш. Глобалната верига за доставки на храни е сериозно засегната, като развиващите се нации усещат основната тежест на прекъсването. Страни като Индия, Русия, Мароко и Аржентина, които служат като основни източници на основни стоки, въведоха забрани за износ и данъци, което доведе до рязка ескалация на световните цени на храните.
Например Индия наложи забрана върху износа на натрошен ориз, ориз без басмати, пшеница, пшенично брашно, грис и майда през 2022 г., която ще продължи до 31 декември. Освен това беше въведено 40-процентно експортно мито върху лука, допълнително напрежение на световния пазар на храни.
Комплексни зависимости и последици:
Зависимостта на Бангладеш от вноса на шест основни продукта, включително ориз, пшеница, захар, лук, джинджифил и чесън, принуди страната да поиска годишна квота за внос от Индия, за да защити продоволствената си сигурност. Променящият се пейзаж на експортните регулации обаче създаде сложна мрежа от зависимости и последствия.
Фермерският икономист проф. ASM Golam Hafiz изрази загриженост, че тези ограничения застрашават продоволствената сигурност на много страни, особено тези в развиващия се свят. Той отбеляза, че когато страните износителки наложиха забрани, други нации изместиха своите дестинации за внос, увеличавайки търсенето на тези продукти и повишавайки цените.
Световен феномен:
Забраните за износ не са ограничени до шепа страни. Нациите по целия свят наложиха ограничения върху различни хранителни продукти. Русия, Алжир, Мароко, Тунис, Афганистан, Азербайджан, Аржентина, Беларус, Буркина Фасо, Камерун, Косово, Кувейт, Ливан и Турция предприеха мерки за ограничаване или данъчно облагане на износа на храни, вариращи от зърнени храни и месо до зеленчуци и плодове.
Пътят напред:
Икономистът по селското стопанство д-р Джахангир Алам Хан подчерта хаоса, създаден на световния пазар на храни от тези ограничения върху вноса, засягащ основно продоволствената сигурност на развиващите се страни. Той твърди, че развиващите се нации трябва да дадат приоритет на продоволствената дипломация, за да осигурят основните си доставки от желаните страни производителки на храни.
В заключение, глобалните забрани за износ на храни предизвикаха шокови вълни в селскостопанския свят с дълбоки последици както за развитите, така и за развиващите се нации. От съществено значение е заинтересованите страни в селското стопанство да следят отблизо тези развития, да се ангажират с дипломатически усилия и да проучват иновативни решения за гарантиране на продоволствената сигурност в този бързо променящ се пейзаж.