#Земеделие #AIinFarming #CropBreeding #ClimateResilience #SoilCarbonManagement #SustainableAgriculture #ArtemisProject #InnovationInFarming #PrecisionFarming #ClimateChangeAdaptation
Пред лицето на бързо развиващите се климатични модели, селскостопанският пейзаж претърпява трансформираща революция. Традиционните методи за разработване на нови сортове растения вече не са достатъчни, за да бъдат в крак с неотложността, наложена от изменението на климата. Влезте в проекта Artemis в Танзания, ръководен от земеделския учен Дейвид Герена. Тази новаторска инициатива използва изкуствения интелект, за да рационализира процеса на фенотипизиране, като цели да съкрати десетилетния срок за разработване на устойчиви на климата сортове култури.
Герена подчертава, че конвенционалният подход към развъждането, който остава до голяма степен непроменен от хилядолетия, включва значителни проби и грешки. Проектът Artemis въвежда промяна в парадигмата чрез интегриране на модели с възможност за компютърно зрение. Производителите на растения, въоръжени с просто приложение, улавят важни данни чрез снимки. Тези данни се подлагат на анализ от базирани на AI модели, подпомагащи идентифицирането на растителни гени, които са най-подходящи за конкретни местоположения и са устойчиви на прогнозираните климатични промени.
Освен отглеждането на култури, ИИ се оказва незаменим при управлението на друг критичен аспект на селското стопанство – въглерода в почвата. Често засенчени от дъждовните гори, почвите служат като жизненоважни въглеродни поглътители, задържайки приблизително 75% от въглерода, съхраняван в земята. Марта Фарела, учен по данни в Stantec, подчертава предизвикателствата при количественото определяне на въглерода в почвата поради различни фактори като климат, топография, видове растителност и свойства на почвата.
Проектът Artemis илюстрира как AI не е просто инструмент за скорост, но и катализатор за прецизност. Използвайки силата на технологиите, селското стопанство се движи към бъдеще, в което устойчивите на климата култури и устойчивото управление на почвата не са далечни цели, а непосредствена реалност.
Синергията между селското стопанство и изкуствения интелект предвещава нова ера в земеделските практики. Успехът на проекта Artemis подчертава потенциала на AI за ускоряване на развитието на културите, което е от съществено значение за адаптирането към ускоряващите се въздействия на изменението на климата. Едновременно с това ролята на ИИ в управлението на въглерода в почвата означава решаваща стъпка към устойчиво земеделие. Докато прегръщаме тези технологични крачки, бъдещето на земеделието изглежда обещаващо, устойчиво и съобразено с околната среда.