Всяка година казахстанците изяждат повече от 315 хиляди тона кисело зеле. През последните години цената на този продукт рязко се повиши. Например миналата година през 2022 г. сред зеленчуците цената на лука akkula достигна своя връх. Хората, които бяха силно изненадани от това, снимаха цената в магазина и я споделиха в социалната мрежа. В крайна сметка това беше принудено да бъде признато от земеделския министър миналото лято.
„Има необходимия обем продукти, няма недостиг на вътрешния пазар. Въпреки това имаше увеличение на цените на захарта и растителните продукти. При зеленчуковите продукти поскъпна лукът. В тази връзка бих искал да отбележа, че има достатъчно резерви от лук на вътрешния пазар. Така че, ако месечното търсене е 25.9 хиляди тона, запасите от лук в страната са 34.4 хиляди тона“, каза Ербол Карашукеев.
Според министъра Нов ранозрял лук се прибира всяка година, като се започне от юни. Обемът му надхвърля около 90 хиляди тона.
Може да звучи смешно, но отношението на правителството към лука е различно. Изглежда, че другите зеленчуци са един хълм, лукът е един хълм. В годините на пандемията например износът й беше ограничен с квоти. Фермерите и търговците, които искаха да го продадат в чужбина, трябваше да получат фитосанитарни сертификати за износ на жуа.
„Желаещите да изнасят лук ще могат да получат фитосанитарни сертификати от областните и областните териториални поделения на Държавната инспекция в АПК на МЗХГ. Издаването на фитосанитарни сертификати става за 5 работни дни, издаване на карантинни сертификати – 3 работни дни“, съобщават от МЗХГ.
Миналата година започна да се обсъжда въпросът за пълно блокиране на износа на лук. Шефът на земеделското министерство открито заяви, че министерството не подкрепя този въпрос.
Според Бюрото на националната статистика през 2022 г. казахстанските аграрии са събрали повече от 1.1 милиона тона Жу. Добивът от декар е 458.8 центнера. От Министерството на земеделието увериха, че този обем „отговаря напълно на нуждите на вътрешния пазар“. Това се дължи на факта, че всяка година казахстанците ядат 3 пъти по-малко от този обем, средно 315 хиляди тона храна.
Но в началото на Новата година, миналата седмица, Междуведомствената комисия към правителството спря износа на лук от Казахстан. По-специално, междуведомствената комисия по външна търговска политика и участие в икономически организации реши да забрани износа на лук за период от 3 месеца. Това се прави, за да се предотврати масовият износ на лук от Казахстан и да се стабилизират цените му.
„Ръстът на търсенето на казахстански лук от трети страни беше причинен от природни бедствия в Пакистан, един от най-големите производители на лук в Азия и света. Наводнението в тази страна доведе до покачване на цените на лука на пазарите по света, включително и у нас. В южните райони на Казахстан, както и в Узбекистан, замразяването на продуктите при силни студове е допълнителна тежест върху цената му. В резултат на това основните производители на лук вече активно внасят казахстански продукти, съобщават от Министерството на земеделието.
Агенцията, въз основа на данни на акиматите, съобщи, че днес потвърдените запаси на страната от лук са 152.4 хиляди тона. Оказва се, че това са едва 14% от цялата реколта миналата година. Но и този обем е достатъчен до прибиране на новия продукт, увериха от министерството.
А въведената експортна бариера трябва да предотврати рисковете от износ на лук от Казахстан. Гледа и северният съсед на казахските жуа.
„Трябва да се отбележи, че в Казахстан цената на едро на лука е 150-170 тенге за килограм, в съседните Русия и Узбекистан цената достига 240 тенге. Освен това, според Qaztrade, Узбекистан и Таджикистан са наложили ограничения върху износа на лук в своите страни. Правителството ще следи отблизо ситуацията в страната и в света, за да бъдат премахнати своевременно всички ограничения, за да се подобри конюнктурата на пазара в близко бъдеще“, обясниха от МЗХГ.
Министерството отбеляза, че ще бъдат предприети мерки за „намаляване на негативните последици от забраната за износ на лук“ за фермерите, които планират да продадат част от миналогодишната богата реколта на съседи и да загубят доходи. Но е трудно да се направят много приходи от това: правителството започна да купува лук от тях чрез социални и предприемачески корпорации до стабилизационни фондове, както и чрез търговски мрежи с циркулационна схема. На каква цена ще бъде получено, не се уточнява. Вероятно около 150 тенге.
Например през 2022 г. министерството, заедно с акиматите на областите Туркестан и Жамбил, където са широко разпространени „насажденията с лук“, работиха по сключването на договори между производителите на лук и акиматите на други региони и градове. След това чрез преговори продажната цена на всеки килограм лук беше намалена от 220 тенге на 110 тенге.
Поредната забрана бизнесът прие с болка, с въздишка. Според тях 70 хиляди тона казахстански боклук могат да изгният. „Според Националната камара на предприемачите „Атамекен“ западноказахстанските предприемачи подкрепиха отчасти инициативата на властите и изразиха своята съпротива срещу забраната.“
„Забраната ще бъде удължена поне до края на април 2023 г. Дотогава в страната се консумират само над 80 хиляди тона лук. И 70 хиляди тона гният напразно, никому не трябва. Фермерите ще трябва да го изхвърлят на боклука, вместо да го изнасят в чужбина. Тъй като си струва да се има предвид, че е много трудно да се запази този вид зеленчуци до май: когато дойде пролетта, те започват да поникват. Този проблем е особено изострен на юг. От 15 април до 1 май в северните райони започва да се прибира нова реколта от Нова година. Тогава как нашите производители на продукти предават стария продукт?“, - тревожи се ръководителят на фермата „Нов свят“ Анатолий Кан.
Изразявайки мнението на колегите си, предприемачът предлага да се ограничи забраната за износ до 20 март. Тогава, от една страна, няма да има недостиг на жуа в страната и цените му няма да се повишат рязко. За сметка на това производителите ще имат време да продадат миналогодишното зърно в чужбина от края на март до средата на април, докато всички се докоснат до новия продукт.
Освен това бизнесът предложи да се въведат износни мита в размер на 30-40 тенге на килограм за износ на лук от страната до 10 април 2023 г. Постъпленията от митото трябва да бъдат насочени към социални и предприемачески корпорации. Те ще могат да използват същите средства за по-нататъшно закупуване на ново зърно от бизнеса към стабилизационните фондове.
„Благодарение на това Казахстан ще може да задържи цената на жуа. И производителите успяват да изкупят миналогодишното зърно без гниене, запазвайки го гладко. Освен това приходите от митото ще бъдат насочени към подкрепа на местните фермери“, каза Анатолий Кан.
Но междуведомствената комисия по външна търговска политика и участие в икономически организации все още не е разгледала това предложение.
Като цяло таджикският лук ще наводни казахстанската страна напред. Нурали Букейханов, генерален директор на QazTrade, каза, че са подписали споразумение с Таджикистан за доставка на 6 хиляди тона ранно зърно за Казахстан.
„В извън сезона подписахме споразумение за гарантирана доставка на 6 хиляди тона ранни зрели плодове в страната. Таджикската страна също ни предложи тарифна отстъпка за транспортиране на продукти с местни железници. В същото време се работи по доставката на допълнителни количества селскостопанска продукция от Таджикистан за Казахстан“, каза Нурали Букейханов.
Таджикските земеделски производители обещаха да гарантират качеството и навременната доставка на продукцията си.
Според Центъра за развитие на търговската политика "QazTrade" на Министерството на търговията и интеграцията, срещата ще започне в средата на април тази година в района на Хатлон в Таджикистан. Очаква се таджикските продукти да се появят на казахстанските рафтове в края на април - началото на май.
Източник: https://inbusiness.kz