#Agriculture #Russia #FarEast #AgriculturalProduction #WeatherConditions #SupportMeasures #CropYield #InfrastructureDevelopment #GovernmentSupport #RuralDevelopment #AgriculturalChallenges #InfectiousDiseases #MarketDynamics
През 2023 г. селскостопанското производство в повечето региони на Далечния изток на Русия отбеляза спад, повлиян от неблагоприятните климатични условия, които нанесоха щети на посевите. Въпреки това се полагат усилия за разширяване на площите за отглеждане и въвеждане на допълнителни мерки за подпомагане в сектора. Въпреки предизвикателства като епидемии от инфекциозни заболявания, засягащи големи предприятия, има обещаващи инициативи, насочени към съживяване на селскостопанските дейности.
Според данни на Министерството на земеделието на Руската федерация само четири региона в руския Далечен изток демонстрират положителен ръст на селскостопанската продукция през 2023 г. Еврейската автономна област показва най-значително увеличение от 13.9%, следвана от Магаданска област (+3.5 %), Бурятия (+2.7%) и Якутия (+0.2%). Обратно, общото земеделско производство в страната бележи лек спад, като индексът спада до 99.7%. Индексът за руския Далечен изток обаче е само 93.9%, което показва по-силно намаление на производството в сравнение със средното за страната.
Приморският край, традиционно водещ производител на селскостопански стоки, беше изправен пред значителни предизвикателства поради неблагоприятните климатични условия през 2023 г. Наводненията засегнаха значително реколтата от соя и царевица, което доведе до значителни загуби за фермерите. За да смекчат ефектите, властите планират да увеличат площите за отглеждане с 1% през текущата година, като се фокусират върху култури като царевица и ориз. Въпреки това се появиха опасения относно недостига на минерални торове, като само 30% от необходимия обем са заредени за предстоящия сеитбен сезон. Усилията за внос на допълнителни торове чрез железопътен транспорт от Сибир срещнаха трудности поради големия обем на изходящ износ.
Междувременно земеделските производители в Амурска област се подготвят за значително разширяване на отглеждането на царевица, като плановете са да надминат 55,000 2024 хектара през XNUMX г., удвоявайки площите от предходната година. Инициативи като създаването на елеватори за зърно от компании като „Таргет Агро“ имат за цел да подобрят инфраструктурата за преработка на зърно, улеснявайки увеличаване на капацитета за производство и съхранение.
В съседния Забайкалски край усилията за увеличаване на износа на селскостопански продукти дадоха обещаващи резултати, като през 1.7 г. беше регистрирано увеличение от 2023 пъти в сравнение с предходната година. Министерството на земеделието на региона подчертава значителния ръст на износа на зърно, макар и със значителна част, която преминава през региона, а не произхожда от местни ферми.
Правителствената подкрепа остава ключова за поддържането на селскостопанските дейности в Далечния изток. През 2023 г. Министерството на земеделието отпусна приблизително 11 милиарда рубли за подпомагане на селското стопанство в региона, като значителна част е предназначена за изграждане на оранжерии. Тази година е планирано допълнително финансиране над 500 милиона рубли за създаване на оранжерийни комплекси, целящи повишаване на регионалната самодостатъчност в производството на зеленчуци.
Местните власти също засилват усилията си в подкрепа на селските икономики. В Забайкалския край субсидиите за производството на вълна бяха почти удвоени, за да се отговори на намаляващите пазарни цени, осигурявайки така необходимото облекчение на овцевъдите. По същия начин Амурска област е отпуснала 12.4 милиона рубли за подпомагане на млади специалисти, занимаващи се със селскостопански дейности по програмата „Комплексно развитие на селските райони“, предлагайки значителни еднократни плащания въз основа на критерии за пребиваване и заетост.
Въпреки това, последните огнища на инфекциозни заболявания в селскостопанските предприятия поставят значителни предизвикателства пред производството. Налагането на карантина в отговор на огнища на птичи грип в Сахалинска област подчертава продължаващите рискове, пред които е изправен секторът, което налага бързи ограничителни мерки и механизми за компенсация за засегнатите предприятия.
Земеделският пейзаж в Далечния изток на Русия отразява динамично взаимодействие на предизвикателства и възможности. Докато неблагоприятните метеорологични условия и огнищата на инфекциозни заболявания представляват непосредствени пречки, съгласуваните усилия за разширяване на площите за отглеждане, подобряване на инфраструктурата и предоставяне на целенасочена подкрепа полагат основите за устойчиво развитие на земеделието в региона.