Руското правителство възнамерява за първи път да въведе експортни мита върху торовете и да разшири квотите за доставката им в чужбина. Как ще се отрази това на износа на торове, който вече е намалял заради санкциите на Запада, разследва Forbes
Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), миналата година Русия зае първо място в света по износ на азотни торове, беше вторият по големина износител на калиеви торове и третият — на фосфорни. Въпреки това, поради западните санкции, доставките на торове от Русия от януари до август тази година, според последните налични данни, като цяло са намалели в сравнение със същия период на миналата година, анализатори от Международния изследователски институт за хранителна политика (IFPRI) Джоузеф Глаубер и Дейвид Лаборд отбелязват.
Москва затвори данните за износа от март, но според анализаторите на IFPRI, въз основа на отворени данни от страните вносителки на руски торове, доставките на калиев хлорид за първите осем месеца на тази година са намалели с 16.5%, урея (урея, тор, съдържащ 46 % азот) – с 22.8%. Особено е намалял вносът на амоняк от Русия - с 63%, причината е затварянето на амонякопровода Толиати-Одеса. В същото време доставките на диамониев фосфат надвишават обемите от първите осем месеца на 2021 г. с повече от 8%.
Въпреки спада на износа, правителството планира да въведе експортни мита върху торове от 1 януари. Най-вероятно те ще бъдат въведени от Русия едностранно и за шест месеца, тъй като за по-дълъг период е необходимо да се координират с други членове на Евразията Икономически съюз (ЕАЕС).
През октомври министърът на финансите Антон Силуанов обяви, че ще се прилагат експортни мита, ако световните цени на фосфорните и азотните торове надхвърлят 500 долара за тон, а на калиеви торове - 400 долара за тон. А през ноември министърът на промишлеността и търговията Денис Мантуров заяви, че експортното мито за всички видове торове ще бъде 23.5%, ако световните цени надхвърлят 450 долара за тон, като проекторезолюцията вече е подготвена.
Митата ще се плащат от всички производители
Според Phosagro нивото на средните цени на минералните торове през третото тримесечие на 2022 г. остава по-високо от цените за същия период на 2021 г. Средната цена на уреята в пристанищата на Балтийско море е 538 долара за тон срещу 442 долара миналата година, за амофос (амониев фосфат, азотно-фосфорен тор, съдържа 10-12% азот и 44-52% фосфор) — $777 на тон на същата база срещу $695, за калиев хлорид (калиев тор със съдържание на 58-60% калиев оксид) — $694 срещу $277.
„Цените на фосфорсъдържащите и калиеви торове постепенно намаляха, тъй като бяха твърде високи в сравнение с цените на селскостопанските продукти“, се казва в отчета на компанията. „Цените на азотните торове, включително уреята, следваха предимно възходяща тенденция, включително поради продължаващото високо ниво на цените на енергията и в резултат на осезаемото намаляване на производството на тези видове торове, особено в Европа.“
При сегашните цени е вероятно митото да бъде наложено върху всички видове торове, казва Дмитрий Пучкарев, експерт по фондовия пазар на BCS World of Investments.
„Сега цените на дребно за калиев хлорид в Европа и САЩ са около $850-855 за тон, за карбамид - $820-825, диамониев фосфат (азотно-фосфорен тор с 18% азот и 46% фосфор) - $820-830 за тон. В сравнение с цените през пролетта-лятото на 2022 г., когато достигнаха многогодишни върхове, цените намаляват“, казва независимият експерт Леонид Хазанов. „Цените обаче все още не са достигнали нивото от ноември 2021 г., въпреки че цената на уреята се доближава до показателите за този период.“ Експортните цени в руските пристанища са очевидно по-ниски от цените на дребно на Запад, тъй като не включват разходите за транспорт и маржа на търговците, разположени между производителите и потребителите.
„Цената на отрязване от 450 долара за тон не може да се нарече твърде висока“, казва Алексей Калачев, анализатор във Finam. „Най-вероятно това е резултат от споразумения и компромис. Според Калъчев, въпреки че цените на торовете са паднали с 20-30% от пиковите стойности през пролетта, те все още остават високи - те са били по-високи само през есента на 2021 г., а преди това през повечето време цените са били осезаемо по-ниски.
През предходните десетилетия цените на торовете са се повишили над 450 долара за тон само през 2007-2008 г. и през 2010-2012 г., отбелязва Калъчев. По този начин, казва той, митото над цената на отрязване, според плана на правителството, ще изтегли в бюджета „неочакваната печалба” на производителите на торове от успешна конюнктура. Отсечената цена ще защити производителите от прекомерна фискална тежест, ако пазарните условия се променят и цените паднат до средните нива от предходни години.
Загубите на производителите след въвеждането на износните мита ще зависят не само от цените, но и от дела на износа в приходите им, казва Калъчев. Сега компаниите не разкриват географията на продажбите. През предишните години износът на Phosagro донесе около 70% от приходите. Ако се наложи мито от 23.5% върху цена над 450 долара за тон, тогава при запазване на сегашните цени митото ще струва на компанията около 6% от приходите, изчисли експертът.
Министерството на промишлеността и търговията не пише цените на коя база ще се вземат за ориентир, тъй като цените на различните бази варират значително, казва Оксана Лукичева, анализатор на стоковите пазари в Откритие Инвестмънтс. Всички производители ще трябва да плащат мита, но преди всичко тези, чийто износ остава висок - Phosagro, Akron, Eurochem. Uralchem, основният производител на калиеви торове, ще плаща по-малко, защото износът му е намалял.
Митата, според Лукичева, могат да намалят доходите на износителите, но няма да се отразят на износа. „Митото от 23.5% е напълно приемливо при сегашните високи цени на торовете“, смята анализаторът. „Износът може да остане на нивото от миналата година или дори да нарасне, ако санкциите бъдат облекчени.
Въвеждането на митото може да доведе до спад на износа от Русия, ако цените на минералните торове на световния пазар продължат да падат, смята Хазанов. При такова развитие на събитията, твърди анализаторът, рентабилността на производителите ще намалее, което ще бъде принудено да намали доставките и да преразгледа инвестиционните програми. „След известно време обаче това ще доведе до повишаване на цените на минералните торове в чужбина поради недостига им на световния пазар, както беше през пролетта-лятото на 2022 г., а местните химически компании, загубили в тонаж, ще да можем да наваксаме в парите“, смята Хазанов.
Квотите няма да ограничават износа
Митата не са единственият начин за регулиране на доставките на руски торове в чужбина. Правителството реши да удължи квотите за износ на торове от 1 януари до 31 май 2023 г. Съответният проект на решение е публикуван на портала за проекти на нормативни правни актове. В него обемът на квотите за износ извън ЕАЕС е определен на 7,013 млн. тона за азотни торове и 4,907 млн. тона за сложни торове.
Това е по-малко, отколкото беше. От 1 юли до 31 декември 2022 г. са в сила квоти за азотни торове — 8.3 милиона тона, за сложни, съдържащи два или три хранителни елемента (азот, фосфор и калий) — 5.9 милиона тона. Министерството на промишлеността и търговията обяви на 21 ноември, че вече е решило да увеличи новата квота за износ на някои видове азотни торове: квотата експортната цена на карбамида ще бъде увеличена с 400,000 200,000 тона, амониевия нитрат - с 150,000 0.75 тона, карбамидно-амонячна смес със 7.763 8.3 тона. Съответният протокол беше подписан от първия вицепремиер Андрей Белоусов. Но дори и след увеличаване на тази квота с XNUMX млн. тона до XNUMX млн. тона, тя се оказва по-малка от сегашната квота за износ на азотни торове от XNUMX млн. тона.
Размерът на квотите се изчислява въз основа на обема на производството, доставките за руските фермери и промишлени предприятия, се казва в обяснение, получено от Forbes от Министерството на промишлеността и търговията. Според писмото актуализираната версия на документа, одобрена от Министерството на земеделието на Русия и одобрена от Министерството на промишлеността и търговията на Русия, предвижда доставки за руските фермери през януари-май 2023 г. с 10% над нивото на същото период на миналата година, което оказа влияние върху намаляването на общия брой квотен износ.
По-малкият обем на квотите в сравнение с предходни квотни периоди се дължи преди всичко на времето, се казва в обяснението. Преди това бяха въведени квоти за шест месеца — от 1 декември 2021 г. до 31 май 2022 г. и от 1 юли 2022 г. до 31 декември 2022 г. Периодът, предложен с резолюцията на проекта, обхваща само пет месеца — от 1 януари до 31 май, 2023 г. „Окончателните обеми на квотите ще бъдат определени по време на съгласуването на проекторезолюцията със заинтересованите федерални изпълнителни органи и одобрени на заседание на подкомисията по митническа тарифа и нетарифно регулиране, защитни мерки във външната търговия на правителствената комисия за икономическо развитие и интеграция“, пише Министерството на промишлеността и търговията.
„Като цяло квотите за износ бяха въведени в размер на малко по-малко от средните обеми на износа за предходни периоди“, казва Алексей Калачев, анализатор във Finam. „Те защитават вътрешния пазар от нарастването на обемите на износа, но почти не намаляват реално съществуващия износ на компаниите.“
Създаването на квоти само ще фиксира съотношението между продажбата на минерални торове на вътрешния пазар на Русия и в чужбина, ако е необходимо, те могат да бъдат разширени, както вече беше тази година, казва Хазанов. „Във всеки случай руският пазар ще остане ключов за нашите производители, които през 2023 г. могат да увеличат капацитета си поради продължаващата държавна подкрепа за селското стопанство“, отбелязва експертът.
Според Руската асоциация на производителите на торове към 16 ноември 2022 г. руските производители на минерални торове са осигурили 108% от планираното търсене на руските земеделски производители, което тази година се оценява на 4.85 милиона тона.
Източник: https://www.forbes.ru