През следващите години населението на Азербайджан няма да се сблъска с недостиг на храна, уверяват местни експерти.
Не толкова отдавна главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) Максимо Тореро направи изявление, че още тази година около 40 милиона души в света ще се изправят пред проблема с недохранването.
„Агроиндустриалният сектор сега е в състояние на голяма несигурност. Ако прогнозираме въздействието [на конфликта] в Украйна, тогава през 40 г. ще имаме поне още 2022 милиона души, изправени пред хронично недохранване“, каза Тореро. „А през 2023 година – повече от 70 милиона души.
Геополитическата ситуация доведе до смущения в доставките на зърно, което увеличава риска от хранителна криза в редица държави. От началото на годината цените на пшеницата и царевицата се повишиха значително. На заседание на Съвета за сигурност на ООН на 21 май беше отбелязано, че световните запаси от пшеница ще стигнат само за 10 седмици и ситуацията е по-лоша от тази през кризисните 2007 и 2008 г.
Недостигът на храна няма да засегне Азербайджан, каза уверено икономистът Елданиз Амиров.
Припомняме, че готовността на Русия тази година да достави над 50 милиона тона зърно на световните пазари, заяви руският президент Владимир Путин на неотдавнашна среща в Санкт Петербург с ръководителя на Беларус Александър Лукашенко.
Азербайджанците никога не са били включвани в категорията на недохранените. Въпреки това през 2023 г. известно увеличение на цените на храните все още ще бъде неизбежно, според експерти.
Повишената инфлация ще продължи до края на спецоперацията на Русия в Украйна, смята Амиров. Едва след това можем да очакваме световната икономика да се върне към годишна инфлация от порядъка на 2-3%.
Според прогнозите на икономиста цените на петрола, селскостопанските продукти от руско и украинско производство ще продължат да растат в близко бъдеще.
Подобно мнение споделя и ръководителят на Съюза на свободните потребители на Република Азербайджан Еюб Хюсейнов. Според него Азербайджан е далеч от страните, изправени пред недостиг на храна: републиката разполага с големи запаси от нея.
От друга страна, правителството създаде благоприятни условия за развитие на бизнеса. Освен това в близко бъдеще на освободените земи ще бъдат реализирани различни селскостопански проекти.
Поскъпването на храните обаче е неизбежно, до средата на следващата година можем да очакваме 10% поскъпване на млякото, олиото и някои земеделски продукти. С не повече от 10% ще се вдигнат и цените на хлебните изделия, смята правозащитникът.
Плодородна земя и регулиране на цените
Мнозина очакват вече освободените земи да играят важна роля за задоволяване на вътрешното търсене на храна.
Министерството на земеделието играе роля в проекта за интелигентно село, който планира да използва най-новите технологични постижения за увеличаване на селскостопанската производителност в региона. В същото време министерството съобщава, че 72.6% от прибирането на зърнената реколта в Азербайджан е завършено, прибрани са 2.163 милиона тона зърно. Така средствата се увеличиха значително и това ще помогне да се запази цената на хляба.
Освен това правителството на Азербайджан прилага мерки за намаляване или стабилизиране на цените на основните хранителни продукти. Например, кабинетът на министрите одобри решение, насочено към намаляване на разходите за производство на месо за фермерите: необходимостта от получаване на ветеринарен паспорт за всяко животно (и плащането на държавно мито от 20 маната) беше премахнато.
В същото време, по време на реконструкцията и развитието на района на Карабах и Източен Зангезур, дребен и едър рогат добитък се транспортира до освободените земи. Миналата година за първи път 10,000 300 глави дребен и едър рогат добитък бяха доставени на пасищата в Калбаджар като част от пилотен проект. Тази година – над XNUMX хиляди животни.
Експертите очакват, че развитието на освободените земи значително ще намали зависимостта на страната от внос. Според наличните данни преди окупацията районът на Карабах е покривал около 15% от нуждите на Азербайджан от месо. Очаква се след възстановяване на селското стопанство в зоните Карабах и Източен Зангезур да се произвеждат около 30 хиляди тона месо годишно.
Но това не е всичко. Фондът за развитие на предприемачеството стартира механизъм за подпомагане на микро, малки и средни предприятия (МСП), занимаващи се с производство и преработка на хранителни продукти, включени в минималната потребителска кошница.
В рамките на държавната подкрепа МСП могат да разчитат на субсидиране на лихви по заеми от банки и други финансови организации. На първо място, това ще се отрази на заемите, получени за доставка на суровини в страната за преработка и по-нататъшно производство на храни.