#PlantDisease #FungalPathogens #CropLoss #DiseaseResistance #Agriculture #CropManagement
Leptosphaeria maculans, известна още като гъба черно краче, е основен гъбичен патоген, който засяга много кръстоцветни култури като рапица, зеле и броколи. Гъбата причинява заболяване, известно като черно краче, което може да доведе до значителни загуби на добив, намаляване на качеството и икономически загуби за фермерите.
Развитие на черно пръстеновидно петно
Болестта се разпространява чрез спори, които могат да присъстват в почвата или пренесени от вятър, вода или оборудване. Гъбата заразява растението през рани или естествени отвори и произвежда токсини, които убиват растителната тъкан. Симптомите включват появата на черни лезии по стъблото, които могат да опасят и убият растението. Болестта може също така да причини преждевременно узряване и раздробяване на семенните шушулки, което води до намален добив и качество на семената.
Последици от развитието
Въздействието на черните пръстеновидни петна върху кръстоцветните култури може да бъде сериозно. В тежки случаи може да причини пълно пропадане на реколтата, което може да има значителни икономически последици за фермерите. Гъбата може също да намали качеството на събраната реколта, което я прави по-малко привлекателна за купувачите. Освен това болестта може да персистира в почвата няколко години, което прави сеитбообращението предизвикателство и увеличава риска от бъдещи огнища.
Превенция и управление
Най-добрият начин за предотвратяване на болестта черно краче е да се използват устойчиви на болести сортове, да се редуват културите и да се поддържа добра хигиена на полето чрез премахване на остатъците от културите и минимизиране на нарушаването на почвата. Фунгицидите също могат да се използват за управление на болестта, но тяхната ефективност може да варира в зависимост от времето и тежестта на огнището.
В заключение, Leptosphaeria maculans е значителна заплаха за кръстоцветните култури, причинявайки заболяване на черни пръстеновидни петна, което може да доведе до сериозни икономически загуби за фермерите. Превантивните мерки като използване на устойчиви на болести сортове, сеитбообращение и добра хигиена на полето могат да помогнат за справяне с болестта и минимизиране на нейното въздействие.